ВАРНА - ЕНЕРГИЙНО - ФБ - 23.03.2015.

ПЛАН
ЗА УСТОЙЧИВО ЕНЕРГИЙНО
РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА ВАРНА
2010 г. -2020 г.

----------------------

5. Източници на енергия на територията на град Варна и енергиен потенциал
5.1. Полезни изкопаеми
Територията на община Варна е бедна на полезни изкопаеми - едва 5,73 % от общата й
повърхност се използва за добив на полезни изкопаеми (строителни материали, манганова
руда и др).
5.2. Геотермални извори
Минералните води на територията на община Варна са значителен природен ресурс с
рекреационно, балнеоложко и термоенергийно естество. Съществуват три водоносни
хоризонта със стопанско значение. Подземните води от горноюрско - валанжския
хоризонт са с напорен характер и на много места се самоизливат на повърхността. В гр.
Варна температурата на тези води е около 50 оС, в другите области от територията на
Варненска община - по-ниска. Еоценският водоносен хоризонт е напорен. Температурата
на водата е 11-12 оС в зоната на подхранване и 26-36 оС в района на Черноморското
крайбрежие. Водите на миоценския водоносен хоризонт са пресни с обща минерализация
от средно твърда до твърда и температура, достигаща до 15-18 оС. На територията на
общината са изградени 27 сондажни кладенеца с общ дебит 980 l/s (включително
самоизлив). Водите са слабо минерализирани с температура 30-54 оС и приблизителен
ресурс 1.53 m3/s.
В обсега на града са прокарани 9 самоизливащи се сондажа със сумарен дебит 351 л./сек. и
3 сондажа със свободно ниво, подлежащи на експлоатация чрез помпи, с общ дебит 130
л./сек.
Годишната натовареност на сондажите не е надхвърляла 30 - 35% от посочените дебити.
Препоръчителен срок за експлоатация на сондажите е 25 год. Около половината от
сондажите са надхвърлили този срок.
Териториалното разположение на сондажите за геотермална вода е както следва:
I Район “Одесос”:
1. Р-7х - 1,3 л/сек - 440 - “Максуда”
2. Р-96х - 62 л./сек (ползват се 0,5 l/сек.) - 510С (480С) - ЖП гара. Ползва се за отопление
на Дом на техниката.
3. Р-161х - Пристанищен комплекс. Не се ползва. (40* l/s)
4. Р-1х - 27 л/сек., 500С - Аквариума. Ползва се за открити плувни басейни и баня.
II Район “Приморски”:
1. Р-37х - 59 л/сек; 510С(480С) - Офицерски плаж. Ползва се за отопление в Двореца на
спорта (30 л./сек).
2. Р-119х - 60 л/сек., 520 - Терапевтичен блок. Ползва се в Терапевтичен блок - до 7,5
л/сек. - за лечебни процедури.
III. Район “Младост”:
1. Р-106х - 30 л./сек, 420С - Ползва се за открити и закрити басейни и лечебни процедури.
2. Р-146х - 30 л./сек., 430 С - Пивоварен завод. Ползва се от завода за производство на
бира.
IV Район “Аспарухово”:
1. р-1 - 22л./сек., 500С. Ползван е в бившето предприятие “Багра”.
2. Р- 4х - 22 л./сек., 500 С. Ползван е в бившето предприятие “1ви май”
3. Р-107х - 66,7 л/сек. 540 С - Ползван е във Варненска корабостроителница за БГВ.
4. Р-39х - 28 л./сек., 510 С - Ползва се в КРЗ “Одесос” - за БГВ и оранжерия
На фиг. 3 на картата на Варна са означени геотермалните извори. На този етап
представлява интерес мощността, която може да се получи от тях и дела й в енергийния
баланс на общината.
Фиг. 3. Геотермални източници на енергия
Енергиен потенциал. При едностепенно използване само на енергията на геотермалната
вода (т.е. при снижение на температурното й ниво с около 10 К) - енергийният потенциал
на дебит 481 l/s представлява 20,14 MW. (По данни за 2002 г. от този потенциал се
използва едва 7,049 MW.
При хипотеза, че броят на сондажите за геотермална вода се увеличи с 30% - очакваният
дебит на геотермалната вода ще бъде 625,3 l/s. Енергийният потенциал на такъв дебит при
едностепенно използване е 26,18 MW, което означава, че количеството топлина за година
ще бъде 229 337 МWh/year
При двустепенно използване на този дебит на геотермална вода - енергийният потенциал
става общо 52,36 MW.

ТУРСКИ ПОТОК - ИВАНДЖИЙСКИ - 03.01.2015.

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
"Турски поток" – енергийната война навлезе в гореща фаза
01.2015

Като аналитичен център, който още преди 20 години като първи в Европа и може би в света започнал да анализира газовата, нефтената и въобще енергийната тематика като съставна част от съвременната геополитика и геоикономика, ще се опитаме да очертаем случилото се с "Южен поток", с отговорите на няколко въпроса.

Но ще започнем от основния извод.

Газопроводът "Южен поток" пресъхна преди да се роди, защото българската страна го провали чрез лицето Б. Борисов. По този начин България беше изтрита може би завинаги от съвременната енергийна карта на Европа с всички последици за икономиката, населението и самото съществуване на страната.

1. Какво се случи на 1 декември 2014 г.

На 1 декември 2014 г. по време на визитата си в Турция президентът Владимир Путин съобщи, че Русия се отказва от строителството на "Южен поток", предвиждан за доставка на 63 милиарда кубометра до Европа през Черно море и България. Решението беше изненадващо, но закономерно. На 17 април 2014 г. Европарламентът призова "Южен поток" да не бъде изграждан. Еврокомисията настоя двустранните споразумения на страните от ЕС с Русия да бъдат преразгледани. На 2 юни 2014 г. Еврокомисията откри наказателна процедура срещу България и заради опасенията, че при избора на изпълнителите на "Южен поток" в България ще са спазени изискванията на ЕС от Третия енергиен пакет.

Изпълнителят на отсечката в България, заедно с пет български подизпълнителя, трябваше да бъде фирмата Стройтрансгаз на Генадий Тимченко, но заради войната в Украйна тази фирма, която по произход е дъщерна на Газпром, беше включена в списъка на компаниите, които, според САЩ, подлежат на санкции.

Последва давление на гостуващи в София американски сенатори и бившият премиер Орешарски съобщи, че България спира работа по "Южен поток". Особено деструктивна роля играеше Б. Борисов, който от САЩ съобщи, че, като стане отново премиер ще прекрати изпълнението на строежа на българска територия въпреки договора, подписан от него през 2012 г.

Заради това Путин директно визираше Борисов, като основна причина за спирането на "Южен поток" и България, която не действа като независима държава.

2. Какво беше решено.

В Истанбул Путин съобщи, че вместо "Южен поток" ще бъде изграден нов газопровод, наречен "Турски поток", който ще премине през Черно море и Турция и ще стигне до границата с Гърция. Мощността на тръбата ще бъде същата – 63 милиарда кубометра годишно, от които 14 милиарда ще отиват за Турция, която ще стане най-голям клиент на Газпром в района, и втори – след Германия, в Европа. Новият проект ще включва газоразпределителен възел на турско-гръцката граница за клиентите в Южна Европа. Доставките на руски газ за Турция бяха увеличени с 3 милиарда кубометра по "Син поток", по който през 2013 г. Турция получи 13,7 милиарда кубометра. От 1 януари 2014 г. турските клиенти ще получат ценова отстъпка от 6 процента.

Новият маршрут ще върви паралелно на "Син поток", като разпределителният хъб ще замени сегашните използвани при транзита през Украйна. От този хъб към Европа европейците ще трябва самостоятелно да изграждат нови газопроводи – вертикални, хоризонтални и т.н. Няма да имат алтернатива, тъй като след изтичане на сегашния контракт през 2020 г.

Газпром ще прекрати напълно транзита на газ през Украйна и най-вероятно през Румъния и България, като тяхната роля на транзитьори ще бъде сведена до пълна нула. Това е промяна в досегашната стратегия на Газпром – страните от ЕС ще бъдат принудени сами да строят газопроводите на своята територия, които са най-скъпата компонента от инвестицията. По-просто казано Газпром се отказва от доставката на стоката до дома на крайния клиент и отваря магазин на границата на ЕС – който иска да купува и да си го носи където и с каквото иска. Газпром не губи нищо, тъй като компресорната станция за "Южен поток" в която бяха инвестирани 4 милиарда евро, ще бъде използвана за новия газопровод, както и тръбите.

3. Кой печели от новия газопровод.

Турция. Основният печеливш е Турция, която става най-крупният енергиен транзитен и разпределителен възел на стиковката Европа-Азия /роля, която можеше да изпълнява България/. Образно, Газпром даде на Турция газовия кран към Европа и Анкара със сигурност ще се възползва от това в нейния продължаващ над 30 години безрезултатен диалог с ЕС.

Турция става ексклузивен и стратегически партньор на Русия в Европа за сметка на Германия, т.е. Русия ще преговаря с Европа с турски акцент. Но смисълът няма да се измени. Икономическите интереси на Русия няма да пострадат, въпреки че Турция също е сложен партньор особено в енергетиката.

Русия. Печели в няколко направления. Най-накрая се "отърва" от спорния от началото в икономически и геополитически план "Южен поток". Смяната на направлението ще даде възможност на Газпром да промени изцяло своята европейска стратегия и да се насочи към Китай и Изтока, където ще са необходими обеми газ, които досега вървяха за Европа през Украйна. Клиенти ще има – Китай, Турция и Индия са несравними със стагниращия газов пазар на Европа. Едновременно Русия повече няма да се занимава с държави – неудачници, с които е пълен ЕС. Русия ще продължи да продава на Европа същите обеми, които би продавала и по "Южен поток". Но Русия получава нов партньор в газовия бизнес – Турция, който е динамично развиващ се пазар и през 2014 г. излезе от 3-то на 2-ро място по обемите на руски газ.

С новия турски маршрут Русия ще може да се откаже от транзита през Украйна до 2020 г.

САЩ. Американците ще си отдъхнат. "Южният поток" го няма. Европа неизбежно ще губи руския газ и ще премине в енергийна зависимост от Вашингтон. Ако се стигне до американски доставки на втечнен шистов газ, той ще бъде двойно по-скъп от руския. Това ще е удар срещу европейската промишленост и европейците. Същото ще се отнася и за алтернативния маршрут Южен енергиен коридор /TANAP, TAP/, по който газът от Азербайджан /ако не се включи Ирак/ ще е по-скъп от турския маршрут, защото ще идва от по-далеч и през повече транзитьори.

4. Кой загуби и ще губи.

Украйна. Най-големият губещ ще е Украйна, която вероятно още преди 2020 г. ще се превърне в несъстояла се държава. Веднага след като газът престане да минава по украинските тръби тя ще се превърне в пустиня. Украинците се подлъгаха по американо-европейско-израелските химери. Когато "Турски поток" стане реалност Украйна ще загуби своето транзитно значение и ще се превърне в отвратително шоу на нацистки уроди. Ще бъде нулирано и значението на украинската газопреносна система. Заради пълното си износване тя ще стане купчина старо желязо без никаква инвеститорска стойност.

Сърбия, Австрия, Италия, Хърватия, Унгария, Румъния, Словения. Участващи в "Южен поток" ще загубят инвестирани в него средства и бъдеща енергийна независимост от САЩ. Отмъщението им ще бъде насочено не само срещу Б. Борисов, но и срещу България, която ще продължи да бъде изолирана на Балканите и в Европа като марионетка на Вашингтон. Всички тези държави щяха да получават първокласни доставки, да създават работни места и т.н. Сега ще плащат на КПП-то на "Турски поток" за своите газови нужди, неизвестно по какви цени и откъде.

Гърция. Отново е изоставена и наказана от ЕС в нейния конфликт с Турция заради Кипър. Новата енергийна зависимост от Турция става проблем за националната сигурност на Гърция на фона на огромната икономическа и социална криза. Гърците имат да си "връщат" на Б. Борисов и за провала на нефтопровода Бургас – Александруполис.

Азербайджан и Израел. Въпреки декларациите на Анкара, че "Турски поток" няма да повлияе на Трансанадолския газопровод – TANAP, /с газ от Азербайджан/ и на Ийст-Мед /Източно-средиземноморския/ с газ от шелфа на Израел, това едва ли ще се случи.

В Южния газов коридор /в който преди това влизат проектът Набуко/ сега влиза проектът за Южно-Кавказкия газопровод /Баку – Тбилиси – Ерзурум/, с азербайджански газ, неговото продължение по Трансанадолския и Трансадриатическия газопроводи – TANAP и TAP, като ТАР се явява последно звено в тази верига, през Гърция и Албания, Адриатическо море, Италия и Западна Европа.

Но по тези тръби ще тръгне неизвестно колко газ не по-рано от 2022 – 2024 г. Освен това тези проекти се обсъждат в различни варианти отдавна, но нито един не е във вида на съгласуван проект – много страни, нестабилни райони, морета, планини, зони на военни действия. Може и да бъдат реализирани, но газът ще бъде винаги по-скъп и по-малко от руския по "Турски поток".

България. Оставихме България накрая по разбираеми причини. Защото, ако има основен губещ наред с Украйна, това е България, която изпада въобще от енергийната политика на Европа. От спирането на "Южен поток" сумарно губим около 5 милиарда евро, а заедно със загубите от Белене и Бургас – Александруполис – около 20 милиарда. След спирането и на транзита от Русия през Украйна към Турция на 18 милиарда кубометра ще губим такси и приходи. Губим около 6000 работни места, инфраструктура, въвеждане на съвременни газотранспортни технологии, сигурни газови доставки. Появява се реална опасност България да остане въобще без газ след 2020 г. при липсата на регионални връзки с Гърция и Сърбия.

Огромна геополитическа загуба на ЕС на територията на България, пълна зависимост от Турция в газовата област.

В кримския стил Путин реши за 3 седмици грандиозна геополитическа задача.

България, заради престъпна и крайно глупава политика регистрира колосални загуби от всякакъв род, които в момента трудно могат да бъдат оценени.

В глобален план енергийната война навлезе в заключителна фаза именно в България.

Issue 236, January 2015

За кого свирят

ОТ ГОН КИРИЛОВ КАЛИН

http://vbox7.com/play:639be458

ЮЖЕН ПОТОК - ФБ - КРАЙ - 01.12.2014.

/Поглед.инфо/ Проектът за газопровод "Южен поток" вече не е актуален. Проектът е закрит, заяви президентът на "Газпром" Алексей Милер.

По-рано на съвместна пресконференция с турския президент Реджеп Ердоган, стопанинът на Кремъл Владимир Путин заяви, че в "днешните условия Русия няма да продължи реализацията на "Южен поток".

Милер обяви, че Турция и Русия са се договорили за изграждането на морски газопровод с капацитет 63 милиарда куб.м. газ. Толкова беше и пропусквателната способност на "Южен поток", който трябваше да свърже по дъното на Черно море Русия с България. /ТАСС

Анкара / Турция

Прочети цялата статия тук: Милер: "Южен поток" е закрит - Поглед Инфо 

ГАЗ ЗА ПИБ - ФБ - КАПТАЛ - 01.12.2014.

Газовата находка на ПИБ

Строителят на морския участък на "Южен поток" плати на банката рекордните 100 млн. евро за гора по пътя на газопровода

Радостина Маркова

• Препоръчване (99)
• LinkedIn
• Twitter
• Email

© Капитал

Още по темата

ДПС изключи двама свои депутати заради използвана преференция

Новите независими членове на парламента могат да осигурят мнозинство на правителството и без Патриотичния фронт

30 ное 2014

Crowdsourcing: Открий туземците

Какво любопитно може да се намери в доклада за Оценка на въздействието на околната среда и социалната дейност на "Южен поток Транспорт"

30 юли 2014

Орешарски отказа и на парламента информация за неустойките по "Южен поток"

Договор за строителството е подписан, а какво съдържа и дали е спряно действието му остава неясно

15 юни 2014

Как "Южен поток" хем е, хем не е

Директното спиране на проекта всъщност би увеличило щетите за България

13 юни 2014

Мъртво вълнение за "Южен поток"

Въпреки съпротивата на България Брюксел притиска "Газпром" да спазва европейското законодателство

24 май 2014

Линк досие

газопровод Южен поток

Газопроводът "Южен поток" започна като руско-италиански ...

Цялото досие

Късмет, спекулантски нюх или добри политически връзки. Това са три различни обяснения за най-големия удар на имотния пазар в последните години, но само едно е вярно. А топ сделката е за продажба на 165 декара гора от Първа инвестиционна банка (ПИБ) за 100 млн. евро на дружеството "Южен поток транспорт". Сменя се собствеността на земи по трасето на газопровода "Южен поток", точно на мястото, където тръбата излиза на българския бряг, южно от Варна. 
 
От тази сделка финансовата институция излиза с шесткратна печалба за малко повече от година единствено с цената на няколко съдебни дела. А "Южен поток транспорт" може да се чувства ужилена, освен ако причината да плати толкова висока цена за терена не е свързана и с други съображения.

За имотния пазар продажбата безспорно е най-голямата за 2014 г. Според участници на него платената за земите край Паша дере цена - 606 евро за кв. метър гора, също е невиждана до момента. Дори за Черноморието, където допреди години всяка педя бе буквално златна мина.

Обяснението е едно: банката застана на пътя на газопровода в точния момент, за да поставя условия, и вероятно със силен политически гръб, за да го направи.

Девет години по-рано

Предисторията на сегашната сделка започва през 2005 г. Тогава бизнесменът с ливански произход Газуан Шараф започва да изкупува земи край плажа Паша дере южно от Варна.

За по-малко от месец фирмата му "Шангрела" придобива близо 40 поземлени имота - земеделски земи и гори, в землището на квартал Галата. Броени дни след това земите са ипотекирани в Първа инвестиционна банка за 5.1 млн. лв., а малко по-късно същата година са окрупнени в три масива с площ съответно 79.3 дка, 64.4 дка и 21.7 дка.    

На пръв поглед целта на сделките е инвестиция в курорт или поне в подготовка на земя за такова строителство. Още повече че през 2005 г. всички искат да строят хотели и ваканционни имоти по Черноморието и цената на терените расте.    

Според източници на "Капитал" едва ли още по онова време Газуан Шараф (за него - в карето) е знаел, че през земите му ще мине тръбата на "Южен поток". Споразумението за проекта - между "Газпром" и италианската компания ENI, е от есента на 2006 г., а предпроектните проучвания на българска територия започват чак след 2008 г. За да инвестира сериозна сума с очакването някой ден оттам да мине газопровод, Шараф би трябвало да бъде безкрайно смел спекулант.

Има обаче и друго мнение. В разследване на сайта bivol.bg се твърди, че въпреки липсата на публична информация за "Южен поток" се е говорело и преди 2005 г. Още тогава районът около Паша дере е смятан за потенциално най-доброто място, където тръбата да излезе на брега заради плавния наклон на шелфа. Още повече че на същото място минава и газопроводът на шотландската компания "Петрокелтик България" от находището "Галата".

"Капитал" опита да се свърже с Газуан Шараф, но на телефоните за контакт на всичките му фирми отговарят счетоводна къща или частни домове.

В крайна сметка доколко първоначално Газуан Шараф е бил запознат с плановете за "Южен поток" е само детайл от последвалата сделка. По-важно е как банката се сдобива с имотите и какво следва от това.

През 2009 г., когато "Южен поток" вече е обект на междуправителствено споразумение между България и Русия, върху земите на "Шандрела" е наложена нова ипотека от ПИБ за двойно по-голяма сума отпреди - 12.4 млн. лв. Впоследствие собственик на компанията става кипърското "Тейлуинд трейдинг&инвестмънт лимитид", а Газуан Шараф за кратко остава управител.

По-интересният обрат обаче настъпва в средата на 2013 г., когато дружеството продава ипотекираните земи на Първа инвестиционна банка.

"НАРОДНО ДЕЛО" - 25.11.2014.

Строежът на „Южен поток” тръгва до месец

Строежът на "Южен поток" върви по план. Това заяви Владимир Марков, член на управителния съвет на "Газпром" и ръководител на отдела за работа с органите на властта. „Изграждането на "Южен поток" се извършва по план. Газопроводът ще бъде изграден в съответствие с плановете", допълни Марков, цитиран от ТАСС и БГНЕС. В началото на ноември "Газпром" съобщи, че морският участък на "Южен поток" е във висока степен на готовност за начало на строителството. Завършен е етапът на технологично проектиране. За строителството на морската част са нужни 300 000 тона тръби. Компанията очаква началото на строителството на морския участък в началото на декември – със закъснение от един месец. Марков уточни, че датата за стартиране най-вероятно ще бъде 15 декември. Междувременно стана ясно, че Украйна планира до края на 2014 г. да купи 1 милиард кубически метра руски газ. Това бе съобщено от ръководителя на "Нафтогаз Украйна" Андрей Коболев. Той също така отбеляза, че Украйна е в етап на преговори за възобновяване на доставките на газ от Унгария през следващите няколко месеца. "Надяваме се, че доставките на газ от Унгария ще бъдат възобновени през декември или през януари следващата година", уточни той.

25.11.2014

Копирането на материали и снимки без съгласието на редакцията е забранено.
Позоваването е задължително.

Read more:http://www.narodnodelo.bg/news.php?news=85434#ixzz3K4PesMg1
Under Creative Commons License:Attribution

EXTRACT - BLOG.BG - 21.11.2014.

20.11 13:24 - КАК КИТАЙ "ИЗПЪРЗАЛЯ" РУСИЯ, РОСНЕФТ И ГАЗПРОМ !

ЗА  "ЮЖЕН ПОТОК"  ДА СЕ ПОУЧИМ
ОТ КИТАЙЦИТЕ

   ТАМ КЪДЕТО РЕШЕНИЯТА СЕ ВЗИМАТ ПО ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ СЪОБРАЖЕНИЯ, НЕ ОСТАВА МЯСТО ЗА СТАНОВИЩАТА НА ИКОНОМИСТИТЕ.

  НО ЗА КИТАЙЦИТЕ, С ИЗПИТАНАТА СИ ТАКТИКА "СКОК ОТ ЗАСАДА" НА ИЗТОК В РУСИЯ, ПОДПИСАНИТЕ ДОГОВОРИ ЗА ДОСТАВКА НА НЕФТ И ГАЗ СА "СЛАДЪК ЖИВОТ", А В УСЛОВИЯТА НА ФИНАНСОВИТЕ САНКЦИИ НА ЕС СРЕЩУ РУСИЯ - ОЩЕ ПО-СЛАДЪК !

                       .............................

Как Китай переигрывает «Роснефть» и «Газпром»   Китай выжидает момент, когда непродуманные действия заводят российские госкомпании в тупик. Михаил КрутихинVedomosti.ru 18.09.2014

Эта публикация основана на статье «Поддавки с Китаем» из газеты «Ведомости» от 18.09.2014,№173 (3677).

   Китайцы — партнеры, мягко говоря, непростые. В своих отношениях с российской нефтегазовой отраслью они доказывали это не единожды. Китай умело пользуется возможностями, которые предоставляют ему ошибки российских политических лидеров и руководителей государственных нефтяных и газовых компаний.

Сложный клиент

     В 2004 г. «Роснефти» были позарез нужны деньги, чтобы профинансировать приобретение активов разбитого ЮКОСа. На выручку пришли только китайцы — никто другой участвовать деньгами в заведомо сомнительной сделке не захотел.

  Подписав контракт с китайцами, «Роснефть» получила единовременно $6 млрд в виде предоплаты, а China National Petroleum Corp. (CNPC) — 48,4 млн т российской нефти с поставками по железной дороге, распределенными до 2010 г.

    Однако условия того контракта, с которыми поспешно согласились в Москве, обернулись для«Роснефти» упущенной выгодой. На совещании у Владимира Путина в августе 2007 г. тогдашний руководитель компании Сергей Богданчиковпожаловался, что на продаже каждой тонны нефти в Китай компания теряет $40 по сравнению с экспортом через Новороссийск или Приморск.

   В Кремле решили потребовать пересмотра контрактной цены, пригрозив китайцам разрывом соглашения и отказом от строительства отвода от трассы нефтепроводной системы ВСТО до границы Китая. В Пекин с этим ультиматумом командировали сначала вице-премьера Александра Жукова, а потом премьера Виктора Зубкова. По свидетельству участников переговоров, первому китайцы ответили что-то вроде: «Какие могут быть счеты между друзьями? Разве не мы вас выручили с ЮКОСом?» Зубкова, однако, выслушали, но в итоге согласились — словно в насмешку — повысить цену всего на 67,5 цента за баррель, т. е. на $5 за тонну.

     Следующий сюрприз китайцы устроили «Роснефти», самостоятельно пересчитав цену по контракту, заключенному в 2009 г. Нефть пошла в Китай уже не по железной дороге, а по отводу от ВСТО. Китайцы придрались к тому, что в цену включалисьтранспортные издержки в виде тарифа ВСТО, но этот тариф был единым, сетевым, не зависящим от расстояния. Глава «Транснефти» Николай Токаревтогда жаловался, что этот тариф был льготным — не покрывал даже операционные расходы на прокачку нефти, не говоря уже о возмещении капитальных затрат на строительство системы.

      Китайцы решили платить только половину льготного сетевого тарифа, поскольку до отвода к границе нефть проходила лишь половину трассы ВСТО. И лишь отчаянные переговоры на высоком уровне привели к тому, что самопровозглашенная скидка была немного сокращена, хотя и не исчезла совсем.

Прыжок из засады

     Способ нормально работать с капризными клиентами такого рода давно известен: диверсификация рынка. Монопсония — ситуация, когда имеется всего один покупатель на несколько продавцов, — ничем не лучше монополии продавца. Однако для российских компаний этот вариант неприемлем сразу по нескольким причинам.

Во-первых, вывод экспортных потоков нефти и газа в Азию в противовес традиционным рынкам на Западе стал частью геополитической стратегии российского руководства. Ради достижения этой цели Москва готова и поступиться экономическими соображениями(недостаточная рентабельность проектов), и взять на себя труд работать с непростым покупателем.

    Во-вторых, условия уже давно диктуют китайцы, которые придерживаются безошибочной тактики, которую можно назвать «прыжок из засады». Она предполагает выжидание моментов, когда не вполне продуманные действия (жадность и глупость) ответственных за принятие решений лиц заводят российские госкомпании в тупик, из которого не выбраться без посторонней финансовой помощи. А уж долларов в Китае накоплено предостаточно. Как раз такой прием был использован при заключении первого нефтяного контракта с «Роснефтью» в 2004 г.

   В другой раз китайцы выручили «Роснефть» деньгами два года спустя, когда у нее не было средств на приобретение «Удмуртнефти» у ТНК-ВР. Как рассказывают чиновники Минэнерго, самую высокую цену предлагала венгерская MOL, но победила все равно заявка Sinopec. Объяснялось это тем, что она пообещала передать «Роснефти» 51% новоприобретенной «Удмуртнефти» с оплатой в рассрочку из будущих прибылей. В результате крупный пакет прибыльной нефтедобывающей компании оказался в распоряжении китайцев, хотя в то время на возможность китайского проникновения в российский нефтегаз в Кремле смотрели без особого энтузиазма.

     Очередная порция китайской помощи тоже поступила как нельзя вовремя. Сразу две госкомпании оказались в 2009 г. в сложнейшем финансовом положении. Токарев узнал, что его предшественникСемен Вайншток не оставил на корпоративных счетах денег, чтобы завершить строительство первой очереди трассы ВСТО. Кончились свободные средства и у «Роснефти». Китайцы предложили перечислить $15 млрд «Роснефти» и $10 млрд «Транснефти» в качестве предоплаты поставок нефти в течение 20 лет (15 млн т ежегодно). Московские переговорщики приняли их условия.

В долгу, как в китайском шелку

  Болезнь гигантизма, поразившая руководство«Роснефти», заставила компанию скупать все новые и новые активы — от «Итеры» до ТНК-ВР. Деньгами, как обычно, помогают китайцы. В мае 2013 г. «Роснефть» достигла с CNPC очередной договоренности, фактически заложив ей еще не добытую нефть (до 365 млн т в течение 25 лет). Сумма предоплаты оценивается в $70 млрд. Этот шаг резко увеличил объем долга «Роснефти», что стало одним из факторов, недавно заставивших главу компании Игоря Сечина искать помощи в правительстве.

      Фактический владелец основных объемов нефти, которую еще предстоит добыть в Восточной Сибири, Пекин может теперь диктовать условия должнику. Китайцам обещано долевое участие в разработке таких крупных и перспективных месторождений, как Ванкор и Среднеботуобинское. Эти доли позволят CNPC контролировать в России извлекаемые запасы нефтипо категориям С1 + С2 объемом 1,2 млрд т. Стоит вспомнить, что доказанные запасы нефти Китая на конец 2013 г. составляли 2,5 млрд т.

  Потратив колоссальные средства на приобретение ТНК-ВР и других активов, «Роснефть» оказалась в ситуации, когда занимать деньги в Пекине и дальше сложно, а чистый долг вырос до опасных размеров. Правительство собирается финансировать инвестпрограмму госкомпании из средств фонда национального благосостояния. Но этих денег недостаточно, чтобы оплатить новые приобретения.

За нефтью — газ

    Следуя примеру «Роснефти», будущую добычу стал закладывать китайцам и «Газпром». В Пекине уже подтвердили согласие выделить до $25 млрд в качестве предоплаты за газ, чтобы помочь с финансированием проекта, который включает освоение газовых запасов Якутии и Иркутской области и строительство оттуда газопроводной системы «Сила Сибири». Не исключены и новые заимствования: капвложения в проект оцениваются в газпромовском инвестиционном обосновании к проекту более чем в $100 млрд, хотя руководство монополиста оптимистично говорило о $55 млрд.

    Между тем рентабельность «Силы Сибири» вызывает серьезные сомнения. Если верить тому же инвестиционному обоснованию, окупаемость проекта по чистому доходу превышает 16 лет, а по чистому дисконтированному доходу проект не окупается даже с прицелом на 2048 г.

    Китайский маршрут в «Газпроме» пытаются оправдать тем, что газопровод якобы оживит экономику Восточной Сибири, однако труба, проходящая по таежным сопкам, новых рабочих мест не создает. Газоперерабатывающему предприятию возле города Белогорск

   Амурской области тоже нужны всего 3000 сотрудников. Газификация регионов? Но спрос на газ вдоль трассы «Силы Сибири» даже в 2040 г. едва превысит 3 млрд куб. м.